За Проф. Д.Изк. Иван Хлебаров

доктор хонорис кауза
на НМА „Проф. Панчо Владигеров“
(1934 – 2015)

ПРОФ. Д.ИЗК. ИВАН ХЛЕБАРОВ

„Нашето поколение, и аз в него, беше щастливо, че попадна в интересно и наситено с идеи, събития и работа време.“

Това лаконично признание на проф. д.изк. Иван Хлебаров през 2002 г. съдържа смисъла на един пълноценен живот, изцяло посветен на мисията на „музикант“, който е част от съвременността, който я почита в нейните противоречиви детайли и непредсказуеми перспективи, който я изследва и разкрива в явните или незабележими на пръв поглед нейни прояви.

Като дългогодишен член и уважаван ръководител на Катедра „История на музиката и етномузикология“ в НМА, проф. д.изк. Иван Хлебаров повече от 40 години изпълнява тази мисия като всеотдаен педагог, който възпитава поколения български музиканти в респект и любов към Музиката. Той е научен наставник на десетки студентски и докторски разработки. Активното му участие в Колегиума на преподавателите по история на музиката изведе този форум на национално и международно ниво чрез организираните от 1980 до 2000 г. ежегодни  научни конференции. Те се превърнаха в средище на общуване между млади и утвърдени вече музиколози, в генератор на идеи и на импулси към нови изследвания. В продължение на годините се изгради онази „верига на творческа традиция“, в която всяко звено се оформи като „ярък израз на усещането за история“ и от която израсна „школата на проф. Иван Хлебаров“. „Защото историографията изпълнява предназначението си, когато е насочена напред.“

Този път напред преминава и през внушителната като обем и респектираща като обхват научно-изследователска продукция на проф. Иван Хлебаров. Неговата блестяща ерудиция и удивителна творческа интуиция насочват вниманието му към генерални проблеми и частни, но съществени области на музикалната историография: въпроси на понятийния и методологичен апарат при историческото изследване; периодизацията като специфичен предмет на историографията; типологизиране на музикалните култури; актуални музикално-културни процеси на ХХ столетие; водещи творчески фигури през ХХ век; специфика на българската музикална култура в различните щ измерения и проявления; нейното място в световния културно-интеграционен процес и значението щ в глобалния съвременен контекст. През петте десетилетия на продуктивната творческа активност на проф. Хлебаров се оформя съвкупността от ярки и креативни идеи, които изграждат неговата стабилна цялостна научна концепция за музиката. Тя впечатлява с универсалността на проблематиката и с мащабността на обобщенията. Поредицата издания разкриват способността на автора убедително и аргументирано да структурира концептуалните си изследвания на базата на конкретни наблюдения върху ясно артикулиран музикален материал:

Хлебаров, Иван (съст.). Западноевропейската музика през XVIII, XIX и началото на XX век. София, 1966
Хлебаров, Иван, Мария Костакева, Киприана Друмева. Любомир Пипков. Студии. София, 1975
Хлебаров, Иван, Мария Костакева, Киприана Друмева. Любомир Пипков. Монография. София, 1976
Хлебаров, Иван. Симфонизмът на българските композитори от второто поколение. София, 1977
Хлебаров, Иван. История на българската музикална култура. Увод. София, 1985
Хлебаров, Иван. Новата музика като процес на идеи и жанрове. София, 1995
Хлебаров, Иван. Творческата еволюция на Любомир Пипков. Т. 1. София, 1996
Хлебаров, Иван. Най-новата българска музикална култура. Митове и реалност. 1944 – 1989. София, 1997
Хлебаров, Иван. Избрано. Кн. 1. Изследвания. Публицистика. София, 1997
Хлебаров, Иван. Избрано. Кн. 2. Творци и творби. София, 1999
Хлебаров, Иван. Творческият свят на Любомир Пипков. Т. 2, кн. 1. София: 2000
Хлебаров, Иван. Творческият свят на Любомир Пипков. Т. 2, кн. 2. София, 2001
Хлебаров, Иван. Между двете столетия. София, 2002
Хлебаров, Иван. Новата българска музикална култура. 1878 – 1944. Т. 1. София, 2003
Хлебаров, Иван. Разговори в Панчарево. Любомир Пипков разказва. София, 2004
Хлебаров, Иван. Музиката на ХХ век. Т. 1. София, 2005
Хлебаров, Иван. Общи проблеми на музикалната историография. София, 2006
Хлебаров, Иван. Новата българска музикална култура. 1944-1989. Т. 2. София, 2008
Хлебаров, Иван. Симеон Пиронков (опит за монографично изследване). София, 2011.

Задълбоченост, изчерпателност, прецизност, фактологична коректност са очевидните предпоставки за значимостта на тези трудове, които отдавна са се превърнали във фундаментална част от съвременната българска музикална историография. Но техните послания не биха били така убедителни за многочислената им аудитория, ако не беше особената връзка изследовател – изследователски обект. За проф. Хлебаров „работата с научния материал е също много приятна – гледаш го от различни страни, въртиш го напред, назад, той ти се опъва, но след това ти се разкрива. Така се създава вкус към работа с конкретния музикален материал. Без това никаква научна идея не може да се роди. И докато се забавляваш с разни анализи, нещо ти светва – появила се е Идеята, непредсказуема, непредвидена в „план-проспекта“ на работата ти. А тази идея-искра е благодарността на научния материал за любовта ти към него“.

От тази взаимна любов през десетилетията се раждат книгите на проф. д.изк. Иван Хлебаров. В тях музиката винаги звучи като „драгоценен кристал“, който превръща словото му в истинско авторско откровение и в изследователско научно творчество с нови измерения и перспективи.