Обработките на еврейски песни от акад. Николай Кауфман

За период, който обхваща около 50 години, академик Кауфман събира еврейски музикален фолклор – песни, чути и записани по градове и синагоги, религиозни и светски, авторски и такива, каквито биха могли да се характеризират като „народни“. Голямо количество от тези песни са съхранени така, както са записани, но голямо количество също така са обработени от акад. Кауфман. Те са изследвани като музикологически материал от акад. Кауфман 1Кауфман, Николай. Еврейските песни в България.– В: Годишник на Българската еврейска организация. София, 1982., но в своето изследване той не говори за хоровите си обработки. Тези песенни обработки са написани с голямо умение и професионализъм и част от тях, включваща около 80 песни, ще бъде издадена скоро.

Обработките на Н. Кауфман могат да бъдат класифицирани по различни критерии.

I. По изпълнителски състав:
1. За смесен хор.
2. За женски или мъжки хор, обикновено на 2-3 гласа.
3. за посочените хорови състави със солиращи гласове, включително с участието на дете или деца.
4. За глас и пиано.
5. С използване на инструменти в допълнение към хора. Интересно е, че Н. Кауфман избягва комбинацията хор и пиано, но има няколко песни, написани за хор и чело, както и за хор и флейта или цигулка.

II. По типа субкултура:
1. Ашкеназки.
2. Сефарадски.

Ашкеназите представляват тази европейска еврейска субкултура, която исторически се е намирала в Източна Европа и Германия. Тази култура говори (и следователно пее) на идиш. Идиш е средновековен език, който е базиран на немски и на иврит. Текстовете на идиш се пишат с букви на иврит, четат се отдясно наляво и звучат като странен немски език с много думи на иврит. В песните на Н. Кауфман обаче текстът на идиш е написан на кирилица 2Изборът на акад. Кауфман песните да не са написани на идиш или иврит, а на кирилица, латиница или в превода на български език, е свързан с желанието му да могат по-лесно да се прочетат и изпълнят. (същото се отнася и за някои песни на ладино).

Сефарадите са другата европейска, но и северноафриканска субкултура. Те основно са живели в средновековна Испания и Мароко и са били прокудени от Испания през 1492 г. Говорят на архаичен вариант на испанския език с малко по-различен речников състав, граматика и правопис на латиница, който се нарича по различни начини – ладино, джудео-еспаньол, спаньолит и пр. Този език не се говори от по-младите поколения и се счита за изчезващ. Същото важи за сефарадския музикален фолклор 3През своите повече от сто години история сегашната Софийска централна синагога, която е построена през 1909 г., е преминала през няколко различни литургични традиции, които имат и различно
отношение към музиката. Типовете литургична кантилация и музика, които документира акад. Кауфман, вече почти напълно не съществуват там – не се използват и не са известни. Понастоящем в Синагогата са в сила други традиции, които напълно изключват музикални инструменти (в миналото е бил използван хармониум, който все още се намира в сградата), както и хорово пеене от типа, описан в тази статия.
.

По исторически причини България от много време се счита за „сефарадски район“. Когато страната е била част от Османската империя, в нея се заселват еврейските бежанци от Испания. Там също е имало и бежанци от много други държави и култури, но преобладащото мнозинство е било сефарадско. Дори се е наблюдавал един причудлив процес на „сефарадизация“ на евреи, дошли от други места. През четиридесетте и петдесетте години на ХХ век повечето евреи напускат България; останалите продължават да са преобладаващо сефаради. Изтъкнати българи от частичен или пълен сефарадски произход са например Валери Петров, Жул Леви, Леон Даниел. Някои изтъкнати българи от еврейски произход имат ашкеназки корени – Алексис Вайсенберг, Панчо Владигеров, Веселин Пантелеев-Ешкенази, и др. Акад. Кауфман е от ашкеназки произход – неговото фамилно име в превод от немски/идиш е „търговец“. (Сефарадският еквивалент на тази професия/фамилно име е „Таджер“.) 4Други еврейски субкултури са например тези на етиопските и иранските евреи, на гръцките (наричани още романиоти), на караимите и т. н. В колекцията на Н. Кауфман има и израелски песни, писани в Израел, както и песни, за които се твърди, че са създадени в нацистките концлагери.

III. По функция:
1. Религиозни – за синагогална/домашна употреба, и касаят най-вече различните празници – има песни за Пурим, за Песах, за Шабат и пр.
2. Светски – те всъщност често имат и някаква недиректна връзка с религиозна тематика, например традиционните песни-броилки за Песах. Измежду светските особено се открояват сватбените и любовните. Съшествувала е традиция на песни практически за всеки ритуал, всяко житейско действие. Част от светските песни са и песните, създадени през Холокоста – Н. Кауфман има няколко обработки на такива песни.

IV. Авторски и народни.
Повечето песни нямат известен автор (за някои народни песни има информация от далечното минало, например за песента Adio Kerida се споменава, че е била много популярна в Испания през XI век). Някои известни автори на песни са например Левандовски и Зулцер – такива песни принадлежат към ашкеназката синагогална музикална традиция от XIX до средата на XX век 5Пример за това е обработката на песента „Атиква” – националния химн на Израел, текстът и
музиката на която са авторски (текстът е създаден от Нафтали Херц Имбер през 1878 г., а музиката от Самуел Коен през 1888 г.).
. Тази традиция, развита главно в Западна Европа, е била силно повлияна от музикалната култура на този район – в синагогата често има орган, пее хор, често смесен, използват се различни музикални инструменти, понякога е възможно да се пее на локалния език – френски, немски. Тази традиция е запазена донякъде и е доразвита от реформистките еврейски деноминации в САЩ. Тя е съществувала и в българските синагоги, но след „комунистическия“ период и масивната емиграция е изчезнала напълно от България. Голяма част от нейния музикален фонд така е съхранена и документирана от Н. Кауфман 6Въпреки че Софийската централна синагога винаги е била сефарадска, нейната конгрегация в миналото е имала много „западноевропейски” вкусове. Това обяснява използването тогава на смесен хор и хармониум, което всъщност е много нехарактерно за сефарадската литургика..

V. Преработени и непреработени песни.
Някои мелодии са били записани така, както са чути. Всички сефарадски песни са едногласни, многогласна традиция в тази култура няма. Друго характерно за нея е, че е силно повлияна от музикалната култура на мюсюлманските страни, в които са живели повечето сефаради. Някои характерни примери на такива черти са отсъствието на музикални инструменти в синагогата; жените не пеят. Ашкеназката традиция, допълнително повлияна от европейската музикална култура на XIX век, често хармонизира едногласните мелодии, както в блокова четиригласна фактура (като християнски химн), така и като соло срещу акомпанимент.

Обработките на Н. Кауфман са доста по-сложни. Хорът често е третиран като „оркестър“ (включително и понякога с прибавен звукоподражателен текст, глисанди и пр.) и обработките като цяло са предназначени без съмнение за професионален хор. Диригентска/музиколожка помощ се препоръчва не само за правилното произношение на текста – песните са на четири езика: български, иврит, идиш и ладино. Помощ е необходима и в интерпретацията – мелодиите често за записани като частично или напълно безмензурни, с много импровизационни елементи. В някои редки случаи е написана музиката, а текст напълно отсъства, тоест това е съобразно ашкеназийската традиция на „нигун“ – „свирене“, квазиинструментална пиеса, изпълнена от хор.
Ето някои от музикалните техники, използвани от Н. Кауфман за обработването на песните:

„Разноцветен“ хармонически език. Изобилстват алтеровани акорди, модулации, каденци с „двоен съседен тон“. Естествен е подходът да се следва типът лад, който е по хоризонтал, също и по вертикал.

В полифонично отношение срещаме елементи на имитация, но те са използвани дискретно. Този тип музика не е естествено полифоничен и дори допълнителни гласове, които се появяват и изчезват (хетерофоничен принцип) са нехарактерни и редки в оригинала. Изобилстват остинати.

Изобилие на украшения – указани с мордентни символи, изписани, форшлази, нахшлази и по-сложни и дълги фигурации. Украшенията в ашкеназката и сефарадската традиция са на различни принципи, но и в обработките на песни и от двете традиции Н. Кауфман използва много украшения. Някои от тях (особено сефарадските, които често са със специална „средиземноморска“ гласова постановка, макамови уклони 7Голямо количество от сефардските песни са записани съобразно ладовите характеристики на Север-
на Африка, Средна Азия и Близкия Изток, а не с типичната за тях оригинална макамова характеристика
от четвърттонове, полудиези и пр.{/ref], микротонове) изискват известна подготовка на певеца. Украшенията често фигурират в цели хорови партии (не соло) и да се изпеят едновременно, би представлявало известно предизвикателство за диригента.

„Инструментален“ подход. Често текстът е сведен до „да-ба-да-ба“, или „ридерай, ридерай, риде риде ридерай“ и хорът директно имитира инструментален състав. Използвано е голямо количество скокове, тирати, повторени тонове. Използват се също триъгълник, пляскане с ръце, провикване, някои звукоподражателни ефекти като рев на магаре, кукуригане. Има много глисанди, както и някои „по-екзотични“ авторски инструкции, вероятно отнасящи се до голяма степен и до певческата постановка – например „капризно“, „елегантно“. Някои други интересни особености включват солиращо дете и детски хор, соло контраалт, рецитатор, parlando rubato. В някои от обработките на религиозни песни е цитиран музикален материал, който се пее от професионален религиозен певец (хазан).

Кауфман често пише каква е песента (например „За Пурим“), като понякога обяснява какъв е конкретният празник или житейска случка, често указва от кого, къде или кога е записал мелодията, като някои от обработките са посветени на хора, с които музикологът е работил и от които е записал някои мелодии. Записва и излага текста на другите куплети, понякога с превод [ref]Текстът не винаги е записан прецизно и за неговото правилно изписване и превод има нужда от специалисти.. Интересно е, че когато текстът е написан на кирилица и се изисква „меко“ произношение, Кауфман често използва буквата „ь“ (ер малък), например „О зайть, гезунтерхайть, майне либе ельтерн х’фор…“.

Варианти – някои песни съществуват в няколко варианта, с по-фина или по-съществена разлика между тях, понякога в различни тоналности. Има и инструкции как една песен да се изпълнява от различен тип хор или изпълнители (например „Кварта по-ниско!“). Н. Кауфман често поддържа изпълнението на тези песни от български народен хор, заедно с характерната за него „народна“ певческа постановка.

В бъдещото издание има таблица, която показва следните параметри на песните: име, изпълнителски състав и брой гласове, култура (сефарадска, ашкеназка, израелска), празник или повод (т.е. също религиозна или светска) и забележки. Една от песните представлява любопитен „хибрид от две песни“ – българска и еврейска. В друга текстът е преведен от идиш и ритмизиран от видния български поет Валери Петров.

References   [ + ]

1. Кауфман, Николай. Еврейските песни в България.– В: Годишник на Българската еврейска организация. София, 1982.
2. Изборът на акад. Кауфман песните да не са написани на идиш или иврит, а на кирилица, латиница или в превода на български език, е свързан с желанието му да могат по-лесно да се прочетат и изпълнят.
3. През своите повече от сто години история сегашната Софийска централна синагога, която е построена през 1909 г., е преминала през няколко различни литургични традиции, които имат и различно
отношение към музиката. Типовете литургична кантилация и музика, които документира акад. Кауфман, вече почти напълно не съществуват там – не се използват и не са известни. Понастоящем в Синагогата са в сила други традиции, които напълно изключват музикални инструменти (в миналото е бил използван хармониум, който все още се намира в сградата), както и хорово пеене от типа, описан в тази статия.
4. Други еврейски субкултури са например тези на етиопските и иранските евреи, на гръцките (наричани още романиоти), на караимите и т. н.
5. Пример за това е обработката на песента „Атиква” – националния химн на Израел, текстът и
музиката на която са авторски (текстът е създаден от Нафтали Херц Имбер през 1878 г., а музиката от Самуел Коен през 1888 г.).
6. Въпреки че Софийската централна синагога винаги е била сефарадска, нейната конгрегация в миналото е имала много „западноевропейски” вкусове. Това обяснява използването тогава на смесен хор и хармониум, което всъщност е много нехарактерно за сефарадската литургика.
7. Голямо количество от сефардските песни са записани съобразно ладовите характеристики на Север-
на Африка, Средна Азия и Близкия Изток, а не с типичната за тях оригинална макамова характеристика
от четвърттонове, полудиези и пр.{/ref], микротонове) изискват известна подготовка на певеца. Украшенията често фигурират в цели хорови партии (не соло) и да се изпеят едновременно, би представлявало известно предизвикателство за диригента.

„Инструментален“ подход. Често текстът е сведен до „да-ба-да-ба“, или „ридерай, ридерай, риде риде ридерай“ и хорът директно имитира инструментален състав. Използвано е голямо количество скокове, тирати, повторени тонове. Използват се също триъгълник, пляскане с ръце, провикване, някои звукоподражателни ефекти като рев на магаре, кукуригане. Има много глисанди, както и някои „по-екзотични“ авторски инструкции, вероятно отнасящи се до голяма степен и до певческата постановка – например „капризно“, „елегантно“. Някои други интересни особености включват солиращо дете и детски хор, соло контраалт, рецитатор, parlando rubato. В някои от обработките на религиозни песни е цитиран музикален материал, който се пее от професионален религиозен певец (хазан).

Кауфман често пише каква е песента (например „За Пурим“), като понякога обяснява какъв е конкретният празник или житейска случка, често указва от кого, къде или кога е записал мелодията, като някои от обработките са посветени на хора, с които музикологът е работил и от които е записал някои мелодии. Записва и излага текста на другите куплети, понякога с превод [ref]Текстът не винаги е записан прецизно и за неговото правилно изписване и превод има нужда от специалисти.