Впечатляваща изява на наш преподавател в постановката на „Янините девет братя“

От състоялите се през март премиерни спектакли на отново поставената от Пламен Карталов опера на Любомир Пипков посетих състоялия се на 28-и, когато в ролята на Майката бе нашата колега Иванка Нинова.
Съчетаването на действащия артист и педагога, осъществената възможност за пряко художествено въздействие върху студента от страна на неговия вокален наставник, на Учителя, има своите незаменими предимства, а за висшето ни училище е един от примерите за добра практика (както е прието да се казва днес). Иванка Нинова обучава своите студенти чрез цялото си творческо присъствие, създавайки цялостен духовен хоризонт на тяхното израстване.

Българското изкуство на модернизма, надигнало мощен ръст най-напред чрез литературните си шедьоври, е среда за появата на върхово постижение и в музиката. И то се случва: творението на Веселинов – Пипков е създавано несъмнено с пълно съзнание и с очевидно авторско намерение, за да изрази художествения радикализъм на времето. През 20-те години на ХХ век цялата семантична редица, надградена върху антично-митични и библейски архетипи, вече е избухнала в значенията си за новото европейско изкуство със сюжетите за кървави и кръвосмесителни семейни отношения („Саломе“, „Електра“, „Медея“ или “Едип цар“). Двамата автори потърсват в дълбинната народна архаика вечно съществуващи символи, проявяващи архетипа на библейския Каин – Авелов комплекс. Към създадената ос на конфликта Майката поема допълнителни езически и християнски конотации: неконкретизирана като персонаж със собствено име, тя вмества в майчинството и фолклорна нерефлектирана първичност, и подсъзнателна вина (плачът на изоставено от майка си в люлката дете), и пиета за сина-жертва.

Очевидно Иванка Нинова е пристъпила с пълното съзнание за сложността и многопластовостта на образа, който трябва да изгради: и цялостното му сценично-вокално покритие е доказателство за проникновеното вникване в него, позволило й да извлече и каптира напластените смисли и значения. Далеч от една оперна „естетиката на вчувстването“, интерпретацията на Нинова не допуска никакъв възможен привкус на конвенционална емоционалност – както в актьорското, така и във вокалното поведение, в полза на една пластична музикална реторика, детайлизираща прословутия Пипков речитатив с неговата накъсваща метричната периодичност ритмика. Силабиката на този речитатив бе детайлно изведена, с тънки нюанси на музикално-словесната артикулация. Самия тембър певицата бе превърнала в смислообразуващ трегер на музикалната постройка, вместващ алтовата символика на голямата сакрална музикална традиция.