Ансамбълът за народни песни на БНР – хоровият състав – началото

През 50-те години на XX в. в музикалния живот на България се заражда ново направление, което в следващите няколко десетилетия добива голяма популярност и се развива с особен интензитет. Това са ансамблите за народни песни и танци – състави, чиято основна функция се изразява в претворяването на българския музикален и танцов фолклор на сцена. Обогатена с принципите на класическата хармония и полифония, традиционната народна музика еволюира в един нов жанр на мащабни ансамблови произведения и се проявява като солидна основа за изграждането на нов композиторски стил.

Началото е поставено от Филип Кутев, който през 1951 г., при Комитета за наука, изкуство и култура, основава първия Държавен ансамбъл за народни песни и танци.1Кутева, М. Държавен ансамбъл за народни песни и танци. – В: Енциклопедия на българската музикална култура. София, БАН, 1967, с. 235. Това е фигурата, която дава основен тласък и като цяло има огромна роля за популяризирането и утвърждаването на този нов жанр. Съвсем скоро след това се основават и други подобни формации. Някои от тях са със статут на професионални към момента на възникването си, а други се създават и съществуват като самодейни за известен период от време.

Вторият професионален състав след този на Ф. Кутев е Ансамбълът за народни песни (АНП) при БНР. Националната медия се оказва среда, доста благодатна за развитието на подобен род дейност, тъй като в продължение на почти две десетилетия там действат няколко инструментални групи за народна музика и две вокални формации. В годините, когато назрява идеята за създаването на подобен род ансамбли, радиото вече разполага с доста сътрудници – инструменталисти и певци, и тази задача се оказва логично продължение за развитието и разрастването на досегшната дейност. Политиката на медията в този момент е насочена към усилено търсене на народни изпълнители, а за прецизния им подбор е сформирана комисия, която прави прослушвания на всяко първо и петнадесето число на месеца. Някои от нейните членове са Цвятко Благоев, Борис Петров, Коста Колев и др. 2Огнянова, Е., М. Букурещлиев. Популярни изпълнители на народна музика. София, Народна просвета, 1977, с. 67. Вследствие на тези многобройни срещи с различни изпълнители от всички краища на страната, през 1951 г. към „Угърчинска група“ на кавалджията Ц. Благоев 3Угърчинската група” е един от основните действащи състави за народна музика в БНР, окончател-
но оформен през 1939 г. След 1948 г. инструменталистите са назначени на щат.
се привличат още музиканти. Четирите основни групи народни инструменти се допълват от новите членове и по този начин се оформя оркестър, който наброява общо единадесет души, в състав: три кавала, две гайди, три гъдулки, две тамбури и тъпан.

Също през 1951 г. се сформира вокална група от шест жени, с които първоначално работи К. Колев.4Ева Георгиева, Маргарита Димитрова, Мита Стойчева, Лалка Павлова, Катя Танева и Гинка Калайджиева. Личен архив на К. Колев, съхранен в дома му. Справка от 31.05.1996 г. През 1952 г. съставът частично се променя, като певици са: Ева Георгиева, Маргарита Димитрова, Славка Димитрова, Катя Танева, Пенка Георгиева и Севдалина Славова. Тези шест жени представляват началното ядро, върху което се гради бъдещият народен хор. С обединяването на вокалната група и оркестъра се оформя Ансамбълът за народни песни на БНР. Въпреки че осъществяването на идеята за създаването, набирането на оркестранти и хористи, както и реалната дейност на състава датират от 1951 г., за година на неговото основаване се възприема 1952, тъй като през месец март същата година се състои първото му представяне с готова програма на живо в ефира на радиото. 5В личиния архив на К. Колев, както и в статия на Николай Кауфман в Енциклопедия на българската музикална култура от 1967 г., за дата на основаване се посочва 1951, но в по-късни години от датата на юбилейните чествания също личи, че за начална е възприета годината 1952.
В структурата на ансамбъла се забелязва една съществена разлика между него и създадения една година по-рано ансамбъл на Ф. Кутев – липсата на танцов състав. Още тук става ясно, че функционирането и начинът на работа ще бъдат от различно естество. Предвид, че и двата са едни от първите по рода си в България и все още липсва ясно изграден модел на работа за този тип формации, различията в търсенията от страна на основатели и ръководители са обясними. След дългите години, в които музиката в програмата се изпълнява на живо пред микрофона, в средата на XX в., когато радиото вече разполага с достатъчно техника и студия за записи, е налице явна необходимост от сериозна формация, която да работи активно за реализирането на собствена музикална продукция. АНП поема именно тази основна функция, като звукозаписната дейност определено изпъква на преден план в сравнение с реализирането на концертни програми.
Най-голяма заслуга за изграждане облика на ансамбъла имат диригентите. Всеки от тях внася свой собствен стил и начин на работа, има свои цели и приоритети. С оглед на индивидуалната работа и на това как се съчетават позициите, диригент на оркестър – диригент на хор, в общото развитие на ансамбъла могат да се набележат няколко периода. Те са условни, тъй като екипите от основните фигури на ръководителите не винаги приключват работата си в същия състав, в който са стартирали. Наблюдава се застъпване на имената в различни периоди, които не биха могли да се фиксират абсолютно точно в годините. Ще проследя обаче в приблизителен план как се съчетават те по време на работата си, с което ще се избистри общата картина на периодизация, отнасяща се до основни опорни моменти от историческото развитие на ансамбъла.

Основател, главен ръководител и първи диригент на състава (от 1951 до 1962 г.) е Борис Петров. Той е родом от Угърчин, получава образованието си в Българската държавна консерватория и преди да поеме ръководната позиция, повече от десетилетие участва активно в групата на Ц. Благоев от класически инструменти6Угърчинската група”, в която музикантите свирят на кавал, тамбура, гайда и гъдулка, има свой аналог, при който народна музика се изпълнява от класически инструменти – кларинет, флигорна, баритон и акордеон. Цит по: Радославова–Дойчева, А. Музиката в Българското радио 1930 – 1944. София, ИК Петко и Пенчо Славейкови, 2010, с. 187., където свири на тромбон; освен това работи като редактор в редакция „Народна музика“ в Радио София. При създаването на ансамбъла началото само по себе си е препятствие, което носи доста неясноти и в процеса на избистрянето им основната отговорност пада върху ръководителя.

В този момент се откроява и фигурата на Коста Колев. Той свързва доста дълъг период от живота си с работота в този състав. Неговата дейност в Радио София датира от 1949 г., когато той става част от вече създадената редакция „Народна музика“. По същото време участва и в групата от класически инструменти на Ц. Благоев, в която свири на акордеон, и членува в сформираната комисия за прослушвания на нови певци и инструменталисти.7Огнянова, Е., М. Букурещлиев. Цит. съч., с. 67. Самият той ги съпровожда при изпълненията им на живо пред микрофона на радиото, помага при нотирането и аранжирането на различни песни и инструментални мелодии. 8К. Колев ( макар и не дотам професионално и задълбочено ) познава и свири на доста инструменти:акордеон, тромпет, флигорна, флейта, гайда, кавал, гъдулка, тамбура, което впоследствие му дава солидно предимство при изготвянето на различни аранжименти и оркестрации. Абсолютният слух и умени-
ята му при бързо и точно нотиране са пословични.
В първите години след създаването на АНП той работи с шестте певици, като по неговите думи в репертоара им са включени „елементарно обработени песни“.9Личен архив на К. Колев. Справка от 31.05.1996 г. От 1962 г. е назначен за диригент на оркестъра, като остава на тази длъжност до напускането си през 1979 г.10Пак там. Въпреки че работата му в първите години се свързва и с хора, все пак основният му принос е в израстването на инструменталистите и изработването на собствен стил на музициране и звучене на това основно звено от ансамбъла.

Освен двамата диригенти в обсега на внимание попада още една личност, която изиграва решаваща роля в изграждането и дейността на ансамбъла – Георги Бояджиев. През 50-те години на XX в. той е отговорен редактор на редакция „Народна музика“ и предложението за сформиране на щатен състав към БНР е негово.11Пак там. Не само съдейства при поставяне на началото, но и с годините непрекъснато разширява кръга от сътрудници и спомага при издирването на голям брой певици с цел осъществяване на записи и участие в хора. 12Архив на БНР. Поздравителен адрес на Михаил Букурещлиев от 18.01.2005 г., с. 1.

Б. Петров, К. Колев и Г. Бояджиев са пряко ангажирани с дейността на този ансамбъл и през първото десетилетие от създаването му начертават основната линия, по която той продължава да се развива и функционира.

Що се отнася до народната музика, в периода на самото зараждане на тези ансамбли професионалното ансамблово музициране все още е практика твърде нова и непозната за инструменталисти и певци. Всеки един от тях е преди всичко изявен солист и работата в по-голям колектив е истинско предизвикателство. Тук важна обединяваща роля изиграват диригентите, които успяват умело да въведат всички участници в тази нова за тях атмосфера и да установят основни принципи на работа, които се превръщат в стартово ниво за този състав и обуславят по-нататъшното му развитие. Новата професионална среда в известна степен пречупва погледа на изпълнителите, но в същото време ръководителите си поставят за цел да не заличат специфичните особености на певческия или инструменталния стил на всяки един от тях.

Вокалната група запазва своя формат от шест певици в първите пет години, а след 1957 г. практиката да се провеждат периодични прослушвания е подновена. С всяка следваща година съставът се допълва с нови имена.13В периода между 1957 – 1972 г. последователно в хора постъпват певиците: Стоянка Бонева,
Мария Кокарешкова и Павлина Горчева (1957); Анастасия Костова, Надежда Хвойнева и Тодорка Тур-
лакова (1958); Стойна Груева, Величка Стамболова и Димка Владимирова 1959); Кремена Станчева и
Руска Недялкова (1960); Янка Рупкина, Евдокия Толозова и Златка Соколова (1961); Йорданка Анани-
ева и Василка Андонова (1962); Олга Борисова и Елена Стоянова ( 1964 ); Калинка Вълчева (1965);
Василка Дамянова и Радка Алексова (1970); Калинка Згурова, Кера Ранчева, Мария Кондова и Елена
Божкова (1972). Цит по: Христова, Д. Мистерията на българските гласове. Феномен и вокален ансам-
бъл. София, Бул-Корени, 2007, с. 144.
Участничките са от различни области на страната, всяка от тях е носителка на фолклора от нейния роден край и що се отнася до спецификата на тяхната лична певческа практика, трябва да се отбележи, че те са преди всичко солистки. Някои имат доста активна звукозаписна дейност и в резултат на това във фонда на БНР са съхранени техни солови изпълнения на тракийски, странджански, шопски, родопски, пирински, добруджански и северняшки песни. 14Архив на БНР. Фонотека. Често се случва обаче една певица с подчертано майсторство при изпълнението на образци от даден музикалнофолклорен диалект да изпълнява песни и от други области. 15Интервю на автора с К. Станчева от 03.06.2011 г.

След 1952 г. народната музика продължава да звучи все по-често в ефира на радиото, но вече посредством записи на магнетофонни ленти. Блоковете са с продължителност приблизително по 30 минути, на всеки три часа.16Пак там. С оглед на времето за подготовка и изработване, по-голяма е продуктивността при соловите песни с инструментален съпровод. Те се разучават за кратко време, записват се и веднага влизат в употреба. Част от тях намират своето практическо приложение в програмата и се излъчват периодично за известно време, след което не остават трайно в репертоара на певиците или в блоковете за народна музика на БНР.

По това време ръководителите са изправени и пред затруднение, свързано с липсата на готови произведения, хорови или ансамблови, които да изградят репертоара на състава. За начало е било по-лесно да се записват песни от репертоара на самите певици, като се подготвят само инструменталните аранжименти. К. Колев, който проявява най-голяма активност в това отношение, в свои бележки споделя, че е подбирал състава на оркестъра при инструменталния съпровод на дадена песен според основния за него критерий – тембъра на солистката. 17Личен архив на К. Колев.

Паралелно с това ансамбълът започва все по-често да изработва и произведения, плод на творческите търсения на редица млади български композитори. През първите две десетилетия се открояват имената на Стефан Кънев, Николай Кауфман, Филип Кутев, Христо Тодоров и др.18Архив на БНР. Фонотека. Репертоарът на ансамбъла се определя както от диригентите, така и от техни колеги от редакция „Народна музика“ и се одобрява от ръководството на радиото.19Интервю на автора с Д. Христова от 02.02.2012 г. В първите години съставът работи върху: общи ансамблови произведения („Бойка войвода“, „Велко льо, капитане ле“); песни за солисти и оркестър („Мъри Радо, бяла Радо“), акапелни хорови песни („Заспала мома“) и инструментални произведения („Ганкино хоро“, „Кортенско хоро“, „Криво хоро“). 20Цитираните произведения са от картотеката на БНР и са реализирани през първите 4 – 5 години от основаването на ансамбъла. Дадени са като примери за ползването на различни видове състави и с тях не се изчерпва наличният материал от този период. Честа практика е самите диригенти да пишат творби за ансамбъла, който ръководят, вследствие на което позициите диригент – композитор се сливат в една фигура. 21Някои от гореспоменатите произведения са дело на Б. Петров.

Увлечени от работата си с прекрасни инструменталисти и певци, запленени от новата насока в композиторската практика на претворяване на народното творчество, диригентите и редакторите от „Народна музика“ изпитват силна нужда от голямо количество материал, с който да работят. Постепенно се осъществява идеята за организирането на пътувания и те започват да се занимават със събираческа работа, като без да имат за цел да достигнат мащаба на хилядите песни, записани в капиталните сборници от видните български изследователи на фолклора, неминуемо спомагат значително за обогатяване песенния фонд на радиото. В резултат на тази дейност са запазени и нотни материали, от които личи прецизността при работата: песните са прегледно нотирани, записан е целият текст, името и възрастта на информатора, населеното място. Нещо повече, още при записването на терен К. Колев е отбелязвал името на някой вече изявен в радиото певец или певица.22Личен архив на К. Колев. Оттук може да се съди за безупречното познаване от негова страна на стиловите особености и гласовите им възможности и за умението на момента да прецени за кого би била подходяща дадена песен. Впоследствие той предоставя тези песенни образци на избраните от него изпълнители, които реализират записите им в БНР.

След 1962 г. диригент на хора до 1969 г. е Димитър Динев. Той оставя траен отпечатък в съзнанието на хористките, като по мнението на акад. Николай Кауфман: „…с него започва истинското израстване на хоровия състав“. 23Цит по: Грозева, В. Срещи и интервюта с Мистерията на българските гласове. Народен хор при
Българска национална телевизия. София, Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1996, с. 20.

В хода на моята работа, при проведените интервюта с музиканти, певци и журналисти, всеки по свой собствен начин свързан с този ансамбъл, стана ясно, че впечатленията относно личността на Д. Динев изцяло съвпадат. Според информаторите той е един от най-големите застъпници на това да не се променя тембърът, който носят народните певици, да се съхранят въпреки обработката спецификата на истинското фолклорно музициране, различно за всяка отделна област, и характерното гръдно звукоизвличане.

По това време „народният хор“ е ново явление. Работата с него поставя много въпросителни. Предвид, че всяка изпълнителка има различен маниер на пеене, тембър, орнаментика и постановка на гласа, е много трудно да се открие метод, по който да се работи с тях в колективен план и да се постигне общата звучност, като в този момент дори не е особено ясно каква точно трябва да бъде тя. Р. Цинцарска, която дълги години е част от редакция „Народна музика“ в БНР, споделя, че Д. Динев е считан за един от първите диригенти, които се открояват като големи специалисти по отношение на звукоизвличането при хора от народни певици. Според нея „… той постига голям успех при специфичната работа с такъв тип вокална формация, като открива за себе си начините и методите за разпяване, за работа с отделните певици, за запазване на характерното звукоизвличане и изолирането на всякаква проява на школувано, академично, хорово пеене“.24Интервю на автора с Р. Цинцарска от 19.11.2012 г.

Паралелно с това Д. Динев има за цел да издигне състава на истинско професионално ниво. Всички хористки постъпват в ансамбъла след издържан конкурс и несъмнено притежават необходимите качества като певици, но липсва съответната теоретична и музикална подготовка. Д. Динев се заема със сериозната задача за нотното ограмотяване на хористките, като по негово настояване е поканен Ивелин Димитров, който им преподава солфеж. Ето какво споделя Илка Димитрова, която по това време е член на отдел „Музикална продукция“ в БНР: „Бих казала, че той е поставил една по-професионална основа и е от малцината, които са полагали толкова много грижи за този хор. Обръщаше особено сериозно внимание относно две неща: нотното ограмотяване и звукоизвличането, съобразено с различните фолклорни области. Той държеше изключително на правилното дишане, обогатяването на тембрите, така че гласът да звучи възможно най-добре с пълната си сила. Той е помогнал на много хористки – те дори започнаха да четат щимове“. 25Интервю на автора с И. Димитрова от 02.08.2012 г.

След Д. Динев, в периода 1969 – 1973 г., изпъква името на композитора Красимир Кюркчийски. Той става диригент на хора и въпреки сравнително краткия престой на тази длъжност постига голям успех в работата си. Малко след назначаването му, като негов помощник и корепетитор е приета Дора Христова. Тя извършва детайлната работа, като разпяването на хора, разучаването на песните, изработването на отделните партии, динамическите особености и щрихите, а главният диригент, К. Кюркчийски, поставя своя почерк относно стилистиката и нюансировката непосредствено преди и по време на записите на произведенията. 26Интервю на автора с К. Станчева от 29.04.2011 г. По мнението на Д. Христова той „…наследява един съвършен по звучност изпълнителски колектив…, с който създава най-прекрасните си обработки на народни песни… и набелязва параметрите на нов изпълнителски стил“.27Христова, Д. Цит. съч., с. 139.

Относно начина на работа И. Димитрова си спомня изказване на самия диригент К. Кюркчийски, в което той представя в кратка сентенция своя подход: „Пеенето във фолклорен хор се основава на обмена между диригента и певеца и между певеца и диригента.“ Според нея: „Големият принос на К. Кюркчийски е в запазването на стила. Той изключително много се съобразяваше с особеностите на съответния солиращ глас и на областта, от която е песента. Караше солистките да показват на останалите от хора как се правят украшенията, за да са автентични. Също така, беше изключително обичан. Певиците казваха, че само като ги погледне и сякаш ги хипнотизира. Те винаги са признавали неговия висок професионализъм. Само с една дума, с един негов жест те вече знаят какво трябва да направят“. 28Интервю на автора с И. Димитрова от 02.08.2012 г.

В подкрепа на това твърдение може да се даде един конкретен пример от концерт на ансамбъла през 1971 г. Тогава в програмата са включени няколко акапелни песни на К. Кюркчийски. Той не се появява на сцената и хористките през цялото време пеят без диригент. Въпреки това изпълнението им е изключително завладяващо и спиращо дъха. Певицата К. Станчева пази вълнуващи спомени за това събитие, като споделя: „Беше жесток концерт, един от най-запомнящите се. Предизвика голям фурор и за него се говореше години след това. Дора Христова казваше, че когато сме запели, имала чувтството, че от първата до последната певица на редицата все едно минава ток“.29Интервю на автора с К. Станчева от 29.04.2011 г.

Въпросният концерт има интересна история и остава в съзнанието на публиката като емблематичен за ансамбъла на БНР. Това представяне предизвиква огромен възторг и за него информаторите и до днес разказват с патос. Събитието е запланувано под формата на два премиерни концерта, в два поредни дни. Интересно е, че за първи път тогавашните ръководители (К. Кюркчийски и К. Колев) решават да включат постановки с български народни танци. Това е естествено продиктувано от факта, че освен диригенти и двамата са композитори. Техните авторски творби доста често са насочени към определен състав или формация и преди всичко към ансамбъла на БНР, но предвид силното популяризиране и разрастване на жанра на ансамбловите музикалносценични постановки, голям брой творци по това време експериментират в тази насока. Като едни от водещите композитори, работещи в сферата на професионалното интерпретиране на народната музика, в част от произведенията си К. Колев и К. Кюркчийски също се насочват към това изкуство.

Първият концерт е само с хор и оркестър, а на следващата вечер в друга зала е второто представление, вече с включена хореография. Тъй като в ансамбъла на БНР липсва танцов състав, ангажиран е този на читалище „Светлина“ – София, с ръководител Захари Захариев, бивш участник в танцовия състав на ДАНПТ.3030 Интервю на автора с М. Лешкова от 25.11.2012 г

Моето внимание е насочено по-конкретно към първия от двата концерта, който се провежда в зала „България“, тъй като за ансамбъла на БНР народните танци не са приоритет въпреки търсенията на композиторите в тяхното лично авторско творчество. За програмата са подбрани едни от най-добрите произведения, част от общия репертоар, върху който ансамбълът работи в последните една-две години, за които това е премиерно представяне. Между тях са: „Люлка се люля“31Люлка се люля, девойко” първоначално е замислена и сътворена като музикално–танцова поста-
новка, но след като музиката е записана в БНР, творбата получава нов живот като вокално–инструмен-
тално произведение.
, „Ой Недо, Недо“32Ой Недо, Недо” е двугласна народна песен от района на Самоковско, така наречената Палакария. Донесена е в ансамбъла от самия К. Колев, който развива от нея музикално–танцова постановка., „Пушка пукна“33Солистка Калинка Вълчева., „Лепа Мара софиянка“34Аранжирана за вокален секстет., инструменталните пиеси „Балканджийско хоро“, „Ситната“ и др. на К. Колев 35Интервю на автора с М. Лешкова от 25.11.2012 г. и акапелните хорови песни на К. Кюркчийски „Калиманку Денку“, „Пиленце пее“, „Лепа Яно“, „Заблеяло ми агънце“ и др. 36Интервю на автора с И. Димитрова от 02.08.2012 г. Повечето от тях се превръщат в емблематични както за самите композитори и тяхното лично творчество, така и за определяне облика и майсторството на този ансамбъл.

До този момент оркестрантите и хористите трупат знания и опит. Освен интензивната звукозаписна дейност те се обучават във всичко, като започват от нотното писмо, музикалната теория, навиците, необходими за работата в хор или оркестър, и т.н. Първите две десетилетия са време на усилен труд и подготовка, подобна на тази „в училище“.37Интервю на автора с М. Лешкова от 25.11.2012 г. Двадесет години след основаването си, с този концерт ансамбълът демонстрира невероятен напредък и развитие, като буквално изумява публиката. Народната певица Мария Лешкова, която по това време е още студентка в Академията за музикално и танцово изкуство – Пловдив, и години по-късно става част от Мистерията на българските гласове, с вълнение споделя своите впечатления: „Направеното от Ф. Кутев в предишното десетилетие беше нещо наистина значимо. То носи свой облик и стилистика, която остана непроменена и ненадмината до момента, докато с тази премиера се осъществи огромен скок по отношение развитието на композиторското творчество на базата на фолклора и маниера на изпълнение“. 38Интервю на автора с М. Лешкова от 25.11.2012 г.

Това представяне дава огромен тласък в израстването и популяризирането на ансамбъла на БНР. От този момент нататък в средите на музикални дейци, композитори и изпълнители той се счита за един от най-добрите състави в сферата на съвременното интерпретиране на българската народна вокална и инструментална музика, а хорът добива славата на формация, която нито една съвременна творба, въпреки сложността на фактурата, не би затруднила ни най-малко.

До 1969 г. хоровият състав включва общо двадесет певици. Когато К. Кюркчийски става диригент, се достига максималният брой хористки – двадесет и четири. Това е логично и необходимо, тъй като с течение на времето някои особености при композиторското творчество се променят, както в това на самия диригент, така и в произведенията на негови колеги. Фактурата се усложнява и се налага една партия да се разделя на повече гласове, да се ползват различни камерни формации и в същото време да се запази стабилната, единна хорова звучност. Предвид голямото количество изработен материал с оглед на интензивната звукозаписна дейност певиците в хора бързо успяват да развият своите технически възможности, да натрупат опит в изпълнението на песни от различни стилове и да се справят с най-големите предизивикателства, поставен пред тях от авторите на произведенията. Едно от най-често забелязваните имена в трайния репертоар на състава е това на композитора и фолклорист Н. Кауфман. Той създава голяма част от творчеството си в областта на хоровата песен именно за тази формация и днес споделя своето убеждение, че: „Това, което те можеха да изпеят тогава, почти никой ансамбъл не можеше да направи. В другите състави, като направят 15 песни, пет години след това въртят едно и също, докато през тях минаваше много, много музика“. 39Интервю на автора с Н. Кауфман от 22.01.2013 г.

През първите двадесет години на съществуването си ансамбълът търпи голямо развитие в резултат от интензивната работа по подготовката и реализирането на множество студийни записи и изработването на стотици произведения на различни автори. В периода 1952 – 1973 г. във фонда на БНР са съхранени: над 180 ансамблови произведения; над 110 за оркестър, хор и солисти; над 60 инструментални творби; над 40 хорови произведения и също толкова за хор и солисти.40Работа с архивни материали от фонотеката на БНР, извършена от автора в периода декемри 2012
– май 2013 г.
Това е налично като данни към днешна дата във фонотеката на радиото, но при всички случаи работният материал е много повече. Много от произведенията са били предназначени за концертни програми и впоследствие не са записвани на звуконосител.

Ръководителите проявяват изключителна толерантност по отношение на свои колеги, чиито произведения следва да бъдат изпълнени, като не само ги допускат до репетиците, но дори им позволяват да дирижират своите собствени композиции по време на запис. Този принцип на работа се появява още при прохождането на АНП и се запазва като трайна практика за години напред.

Освен композиторите при отделни записи за кратко с ансамбъла работят и други личности, чиито имена остават във фонотеката на БНР като „гост-диригенти“. Такива са: Филип Кутев, Димитър Ненов, Борис Владимиров, Янко Тунтов, Кирил Стефанов, Добрин Панайотов, Елена Стоянова, Бранимир Кърджиев, Боян Нанков, Здравка Радославова и др. 41Архив на БНР. Фонотека.

В първите две десетилетия от дейността на този ансамбъл се открояват три основни периода, маркирани от няколко емблематични фигури: Б. Петров – К. Колев – Г. Бояджиев; Д. Динев – К. Колев; К. Кюркчийски – К. Колев. При първия екип не само се сформира съставът с двете основни звена – народен оркестър и женски народен хор, но и в общи линии се установяват правилата и начините за функциониране на ансамбъла. При втория екип най-важна е заслугата на Д. Динев относно установяване методите и принципите за работа с женски народен хор, разпяване, звукоизвличане, изработване на песните, съобразено със стиловите особености на всяка една от тях. Един от най-плодотворните периоди на тази формация е именно в началото на 70 години. Това е времето на прекрасното сътрудничество между К. Колев и К. Кюркчийски. Тогава са създадени едни от най-значимите творби, които се превръщат в еталон за изпълнителско майсторство, и се задава нов критерий за по-нататъшното развитие на композиторското творчество в областта на обработките на фолклорен материал.

Рамкирам настоящата публикация с имената на Б. Петров и К. Кюркчийски, в годините между 1951 – 1973 г., с оглед на това, че времето е наситено с много неизвестни и определено е период на творчески търсения. Диригентите съумяват да открият нови, неустановени до момента методи на работа, с които поставят основите, необходими за бъдещото израстване на съства. Всеки от тях допринася по свой начин за развитието му, в резултат на което той се превръща в пример на подражание, от една страна, за професионалния подход и начините, по които трябва да се работи с подобна формация, и, от друга – за високохудожественото ниво на интерпретация, звукоизвличане, певческо и инструментално майсторство. Блестящата реализация на ансамбъла в следващите няколко десетилетия несъмнено е резултат от дейността на още доста големи професионалисти, но със сигурност крие корените си именно в тези първи стъпки на колективна дейност и утвърждаване на основните принципи за работа и отношенията между диригенти, хористи и инструменталисти.

References   [ + ]

1. Кутева, М. Държавен ансамбъл за народни песни и танци. – В: Енциклопедия на българската музикална култура. София, БАН, 1967, с. 235.
2. Огнянова, Е., М. Букурещлиев. Популярни изпълнители на народна музика. София, Народна просвета, 1977, с. 67.
3. Угърчинската група” е един от основните действащи състави за народна музика в БНР, окончател-
но оформен през 1939 г. След 1948 г. инструменталистите са назначени на щат.
4. Ева Георгиева, Маргарита Димитрова, Мита Стойчева, Лалка Павлова, Катя Танева и Гинка Калайджиева. Личен архив на К. Колев, съхранен в дома му. Справка от 31.05.1996 г.
5. В личиния архив на К. Колев, както и в статия на Николай Кауфман в Енциклопедия на българската музикална култура от 1967 г., за дата на основаване се посочва 1951, но в по-късни години от датата на юбилейните чествания също личи, че за начална е възприета годината 1952.
6. Угърчинската група”, в която музикантите свирят на кавал, тамбура, гайда и гъдулка, има свой аналог, при който народна музика се изпълнява от класически инструменти – кларинет, флигорна, баритон и акордеон. Цит по: Радославова–Дойчева, А. Музиката в Българското радио 1930 – 1944. София, ИК Петко и Пенчо Славейкови, 2010, с. 187.
7. Огнянова, Е., М. Букурещлиев. Цит. съч., с. 67.
8. К. Колев ( макар и не дотам професионално и задълбочено ) познава и свири на доста инструменти:акордеон, тромпет, флигорна, флейта, гайда, кавал, гъдулка, тамбура, което впоследствие му дава солидно предимство при изготвянето на различни аранжименти и оркестрации. Абсолютният слух и умени-
ята му при бързо и точно нотиране са пословични.
9. Личен архив на К. Колев. Справка от 31.05.1996 г.
10, 11, 16. Пак там.
12. Архив на БНР. Поздравителен адрес на Михаил Букурещлиев от 18.01.2005 г., с. 1.
13. В периода между 1957 – 1972 г. последователно в хора постъпват певиците: Стоянка Бонева,
Мария Кокарешкова и Павлина Горчева (1957); Анастасия Костова, Надежда Хвойнева и Тодорка Тур-
лакова (1958); Стойна Груева, Величка Стамболова и Димка Владимирова 1959); Кремена Станчева и
Руска Недялкова (1960); Янка Рупкина, Евдокия Толозова и Златка Соколова (1961); Йорданка Анани-
ева и Василка Андонова (1962); Олга Борисова и Елена Стоянова ( 1964 ); Калинка Вълчева (1965);
Василка Дамянова и Радка Алексова (1970); Калинка Згурова, Кера Ранчева, Мария Кондова и Елена
Божкова (1972). Цит по: Христова, Д. Мистерията на българските гласове. Феномен и вокален ансам-
бъл. София, Бул-Корени, 2007, с. 144.
14, 18, 41. Архив на БНР. Фонотека.
15. Интервю на автора с К. Станчева от 03.06.2011 г.
17, 22. Личен архив на К. Колев.
19. Интервю на автора с Д. Христова от 02.02.2012 г.
20. Цитираните произведения са от картотеката на БНР и са реализирани през първите 4 – 5 години от основаването на ансамбъла. Дадени са като примери за ползването на различни видове състави и с тях не се изчерпва наличният материал от този период.
21. Някои от гореспоменатите произведения са дело на Б. Петров.
23. Цит по: Грозева, В. Срещи и интервюта с Мистерията на българските гласове. Народен хор при
Българска национална телевизия. София, Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1996, с. 20.
24. Интервю на автора с Р. Цинцарска от 19.11.2012 г.
25, 28, 36. Интервю на автора с И. Димитрова от 02.08.2012 г.
26, 29. Интервю на автора с К. Станчева от 29.04.2011 г.
27. Христова, Д. Цит. съч., с. 139.
30. 30 Интервю на автора с М. Лешкова от 25.11.2012 г
31. Люлка се люля, девойко” първоначално е замислена и сътворена като музикално–танцова поста-
новка, но след като музиката е записана в БНР, творбата получава нов живот като вокално–инструмен-
тално произведение.
32. Ой Недо, Недо” е двугласна народна песен от района на Самоковско, така наречената Палакария. Донесена е в ансамбъла от самия К. Колев, който развива от нея музикално–танцова постановка.
33. Солистка Калинка Вълчева.
34. Аранжирана за вокален секстет.
35, 37, 38. Интервю на автора с М. Лешкова от 25.11.2012 г.
39. Интервю на автора с Н. Кауфман от 22.01.2013 г.
40. Работа с архивни материали от фонотеката на БНР, извършена от автора в периода декемри 2012
– май 2013 г.