Алтернативните перкусии в музикалното ателие

Детските музикални инструменти намират широко приложение в музикалното образование както в детската градина, така и в часовете по музика в началния курс на обучение. Освен привлекателно за децата, изпълнението на детските музикални инструменти допринася за цялостното развитие на детското музикално мислене, разширява кръгозора на възприемане на произведенията, на които е прибавен подходящ акомпанимент, дава възможност за съвместно музициране, което е сред най-обогатяващите музикални практики и не на последно място спомага за непосредственото инструментално ограмотяване на децата. Сред доказаните преки ползи от изпълненията посредством детските музикални инструменти при малките деца е развитието на моториката, координацията и вниманието. От особено значение е придобиването на адекватно метроритмическо  възприемане и пресъздаване с помощта на детските ударни инструменти, което до голяма степен е и тяхното предназначение. Не по-маловажно е тембровото многообразие, което съдейства за разграничаване на специфичните характеристики при слушането и изпълнението.

Извънучилищните музикалнообразователни форми, каквото в частност е детското музикално ателие, позволяват разгръщане на въображението както на децата – участници в него, така и на квалифицирания музикален педагог. Посредством разнообразието от форми на работа, приложими в ателието, и по-голямата свобода на самата образователна форма, в него могат да се представят разнообразни по своята същност и цел музикалнотворчески задачи. Такъв комплекс може да съдейства активно за разгръщане на творческия потенциал с помощта на адекватен подход и методи на работа.

Детските музикални инструменти сами по себе си са атрактивни и могат да бъдат част от детското музикално творчество по много начини. Най-често се употребяват с акомпанираща функция – като съпровод на песен или друго музикално произведение; солираща – самостоятелно изпълнение на мелодическо последование, кратка мелодия или част от инструментално произведение, като за целта се употребяват мелодически инструменти; като част от детски оркестър; звукова картина; акомпанираща или солова функция в изпълнението на детски музикални игри; при озвучаване на литературен текст 1Този проблем е разгледан с конкретни методически стъпки в: Стефанова, Петя (2014). Озвучаване на литературен текст като форма на развитие на творческото мислене на деца от предучилищна и начална училищна възраст. – В: Алманах, НМА „Проф. Панчо Владигеров“, година 6. София: Хайни, с. 35-39.и др.

Карл Орф, авторът на системата „Шулверк“, в която водещ е стремежът към сливане на музика, слово и движения в единно цяло, заедно с неговия сътрудник проф. Вилхелм Келер „се обявяват против становището на редица музикални педагози, че музикалното възпитание трябва да започне с пеенето“, пише Л. Брашованова и цитира В. Келер: „нито при примитивните, нито при високоразвитите култури инструменталното музициране се ражда от пеенето, а от ритъма и движението на тялото“ (Брашованова, 1993: 101). Добре известно е, че детското въображение е особено живо и може лесно да бъде провокирано с помощта на чисто звукови асоциации. Така например дъждовните капки биха могли да се изразят словесно чрез появата на цяла приказка като вербален израз на чисто звукови асоциации. Според силата и ритмическата си природа те носят потенциал също да провокират изпълнението на танц или мелодия, както, разбира се, и да събудят желание за слушане на произведения, отговарящи на настроението, което дъждът предизвиква. В този пример става въпрос за провокация от независим, външен „звукоизточник“, който е носител на определена темброва, метроритмическа и динамическа характеристика. В обратна последователност, осъзнавайки, че звук може да бъде възпроизведен от разнообразни материали, а метроритъм – от почти всичко, което въображението му продиктува, детето става не просто съучастник, а инициатор на „музикалното приключение“. Тук ролята на музикалния педагог е много съществена и противно на привидно елементарната задача предполага наличие на специфични и високопрофесионални компетенции. Висока компетентност се разчита в на пръв поглед спонтанните и впечатляващи творчески решения на децата, които само при наличие на подходяща провокация и адекватно надграждане на знанията и уменията им могат да бъдат реализирани.

Сами по себе си алтернативните перкусии са резултат от творческите търсения и творческото общуване в музикалното ателие между всички участници. Те изискват предварителна педагогическа подготовка: наличие на първоначална идея, запознаване със спецификата на звукоизвличане на материала, а по-късно и със спецификата на инструментите, задаване на последователност и етапност при създаването им и/или тяхното овладяване; избиране на подходящи за конкретната възрастова група методи на работа; разработване и/или подбор на музикален материал за прилагане (подходящи музикални произведения, музикални игри и др.). Тук следва уточнението, че музикалният материал може да бъде заменен с произведение от друго изкуство като например пантомима, фотография, изображение, стихотворение, театър на сенките, пластика и др. Алгоритъмът на предварителната подготовка също е гъвкав и ако не носи радостта и удовлетворението на творческия процес, в по-късен етап, пред децата, търсената позитивна емоция може да бъде възпрепятствана.

В настоящата статия вниманието е фокусирано върху тембровото многообразие на ударните инструменти. Терминът „алтернативни перкусии“ е използван от автора, за да подчертае нестандартната им употреба, начин на изработване и звукоизвличане. В хода на работа в музикалното ателие авторът на статията създава творчески екип от студенти, участници в ръководения от него Музикален клуб „Афект“ при Русенския университет „Ангел Кънчев“, с помощта на които създава, модифицира и изработва „инструментите“. Всички описани алтернативни перкусии и методическите насоки към тяхното приложение са апробирани в музикалнотворчески ателиета към Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе.

Алтернативните перкусии също могат да бъдат класифицирани според материала, от който са изработени. В конкретния случай те се разделят на стъклени, водни, хартиени, метални, пластмасови и др.

Под стъклени перкусии често се разбира инструментът чаши. Според нивото на водно съдържание те пресъздават определени звуковисочинни съотношения и възможностите за употреба включват от едногласна мелодия до полифонично произведение. За целта на музикалното апробирано ателие е изработена стъклена инсталация по авторски идеен проект. „Стъклените камбани“, каквото е работното име на мелодическия инструмент, са настроени диатонично и дават възможност както за пресъздаване на метрична пулсация, разнообразен ритъм, така и на едногласни и двугласни мелодии, с тонов обем до една октава. Подбрани са бутилки с различна дебелина на стъклото, като за високите тонове са използвани стъклени съдове със значително по-малък обем. Този инструмент, освен приложим в музикалното възпитание, има потенциал за включване в симфоничния оркестър с цел пресъздаване на специфични темброви окраски. Редица композитори през XX век го включват в своите партитури. „За първи път е употребен от С. Василенко в музиката към комедията на Шекспир „Сън в лятна нощ“. Използва се още от Е. Сати (бал. „Парад), Онегер (Симф. интерм. „Сказание за игрите на света“). Бо Нилсън („Реакции“), Сероцки („Фантасмагория“, „Континуум“), Владимир Кочетов (бал. „Тил Ойленшпигел“) и др.“ (Абрашев, 1995: 139)

Инсталацията, използвана в музикалното ателие, представлява седем подредени по височина на звука стъклени бутилки като директен еквивалент на седемстепенен мажорен лад, които според звученето си отговарят на определен тон от пианото, настроено на 440 Hz. „Стъклените камбани“ са условно транспониращ инструмент. За привеждане в трептене могат да се използват дървени палки, осигуряващи мек, но тих звук; палки с филцови глави, с коркови накрайници, отново в полза на деликатния звук, а при нужда от по-ярка и конкретна звучност – и метални пръчици (например от триангела). За подчертаване на звуковисочинните отношения, особено при по-малките деца, които не са нотно грамотни, е препоръчително инструментът да се представи с подходяща декорация, отново подчертаваща звуковисочинните тонови взаимоотношения. Успешно в случая може да се приложи практиката, която посочва проф. Пенка Минчева – да се пренесат цветовете на металофона, при който всяка степен от диатоничния седемстепенен лад е представена чрез пластинка в различен цвят. Оцветяването на стъклените бутилки е подходящо да се реализира с помощта на цветен спрей, което не променя качеството на звука. По този начин чрез допълнителни визуални стимули се постигат две основни цели: 1. атрактивно се представя тоновата стълбица и 2. свързването на определена височина със съответен цвят дава възможност на децата за непосредствено и вярно изпълнение на конкретни мелодии.

Приложението на инструмента е разнообразно. Поради атрактивната си външност и красота на звука „Стъклените камбани“ биват възприемани с интерес и желание от децата. Инструментът може да има както солова функция, така и да бъде част от ансамблово музициране.

Възможностите за употреба на алтернативни перкусии и в частност на стъклени звукоизточници са в пряка връзка с компетентността и творческата инвенция на музикалния педагог. Така например за малките участници в музикалното ателие може да се предложат метални напръстници за пръстите на двете ръце, които върху стъклена повърхност биха предизвикали характерен звук, подходящ за демонстрация на метричната пулсация на дадено музикално произведение, за възпроизвеждане на звукоподражания в звуковата картина, както и за самостоятелна ритмическа импровизация. Този подход успешно може да бъде съчетан с кукления етюд, като предварително се представи под формата на приказни герои-участници съдържанието на произведението, ако то е с програмен характер. Този метод на употреба предполага наличие на кукли Петрушки, а в конкретния случай те могат да бъдат заменени с въображаеми герои, с лек декоративен акцент върху самите напръстници, което допълнително стимулира детското въображение. „Игровата мотивация, стимулираща въображението, създава ситуация за творческо използване на наличния опит и „измисляне“ на ново. Включването на игра в процеса на занимания с децата извиква у тях оживление… При сполучливо творческо решение детето живее с мисълта, че то е творецът. В този случай то максимално използва целия си личностен ресурс от информация, знания, качества и способи за действие и свободно оперира с тях.“ (Димитрова, 2013: 131)

Друга възможност за изява с помощта на стъклени перкусии, с по-висока степен на сложност, е „представянето“ на нотен материал (партитура, клавир, едногласна мелодия) от произведение, с което децата са запознати. Това се реализира на практика, като върху стъклената повърхност с помощта на точки се записва звуковисочинната графика на мелодията, която децата възприемат слухово, и отново е приложим методът на цветното отбелязване на всяка от посочените височини, като вниманието се фокусира върху посоката на мелодическото движение. По този начин при следващо прослушване децата ще могат да произвеждат звук и ритмически да наподобяват рисунъка на мелодическата линия върху отбелязаните точки. Така освен звуково, те се ориентират и визуално във височинните съотношения, което е търсен ефект на конкретизация и подготовка за следващ етап, при който анализът на мелодическата линия ще бъде очаквано по-задълбочен.

Друг метод за работа върху стъклена повърхност е свързан с работата върху непознато музикално произведение. След първото прослушване, без словесен коментар или описание, децата могат да представят първоначалното си впечатление под форма на образ с помощта на точки върху стъклената повърхност. Тази творческа задача може да прерасне в игра, в която децата работят по двойки и всеки трябва да познае характеристиките на образа според бързината и формата на изпълнените почуквания върху стъклото. Тази музикалнотворческа задача може да завърши оцветяване върху стъклената повърхност на зададения образ или издраскването му, с което се провокира цялостно възприемане и синтез между различните изкуства.

Алтернативните перкусии предлагат много възможности за творчески търсения. Когато фокусът е насочен към развитие на детското музикално мислене и разгръщане на творческия потенциал, възможностите за приложение са практически неограничени. В настоящата статия вниманието е съсредоточено върху нетрадиционни стъклени перкусии, което, както беше споменато, не изчерпва тяхното разнообразие и възможности за приложение в детското музикално ателие.

 

 

Цитирана литература

 

Брашованова, Лада (1993). Карл Орф. София.

Абрашев, Божидар (1995). Музикални инструменти. Част втора. София: Музика.

Димитрова, Севдалина (2013). Атрактивни и игрови подходи в обучението по музика по системата за музикално възпитание на Карл Орф. Варна.

References   [ + ]

1. Този проблем е разгледан с конкретни методически стъпки в: Стефанова, Петя (2014). Озвучаване на литературен текст като форма на развитие на творческото мислене на деца от предучилищна и начална училищна възраст. – В: Алманах, НМА „Проф. Панчо Владигеров“, година 6. София: Хайни, с. 35-39.